Икономиките на ЕС и еврозоната отчитат рекорден тримесечен ръст

Третото тримесечие доведе до рязко възстановяване на европейската икономика през третото тримесечие, много по-бързо от очакванията - 12,1% растеж на тримесечна основа за целия ЕС след 11,4% спад предходното тримесечие.
На годишна основа също има рязко подобрение - след спад от 13.9% през второто тримесечие се отчита понижение от 3.9% през третото тримесечие.

Икономиката на еврозоната се разширява с 12,7% след рекордните спадове, отчетени през второто тримесечие, показват предварителните оценки на европейската статистическа служба Евростат.

Това е най-голямото увеличение на БВП на еврозоната и ЕС, откакто се води статистика от 1995 г., отбелязва Евростат.

В сравнение с третото тримесечие на 2019 г. обаче БВП на еврозоната се свива с 4,3%, а на ЕС – с 3,9%. Този спад показва частично възстановяване на икономиката, след като през предходното тримесечие икономиката на еврозоната се сви на годишна база с 14,8%, а на ЕС – с 13,9%.

От държавите членки на блока, за които има данни, Франция отчита най-силно възстановяване на БВП през третото тримесечие спрямо второто – 18,2%, следвана от Испания – 16,7%, Италия – 16,1%. В Литва – 3,7%, Латвия – 6,6%, и Чехия – 6,2%, са отчетени най-слабите ръстове.

От страните, за които има данни, Испания отчита най-силен годишен спад на БВП през третото тримесечие – 8,7%, следвана от Чехия и Португалия – с по 5,8%, Австрия с 5,3%, Белгия с 5,2%, Италия с 4,7%. 

Данните за други страни (сред които и България) ще излязат след две седмици.

Същевременно отделен доклад на Евростат показва, че дефлацията се задържа в еврозоната през октомври - за трети пореден месец. Годишната инфлация за месеца се очаква да е на ниво от -0,3%, без промяна спрямо септември.

Спадът на потребителските цени се дължи почти изцяло на енергията, която ускорява поевтиняването си до 8,4% от 8,2% през септември. Същевременно храните поскъпват с 2% спрямо 1,8% през септември, а услугите остават със стабилни цени, както и неенергийните индустриални стоки.

От страните в ЕС, за които има данни, най-голяма е дефлацията в Гърция – 2%, Ирландия – 1,8%, Естония – 1,7%, Кипър – 1,3%. Същевременно в Словакия се очаква най-висока инфлация – 1,7%, следвана от Нидерландия с 1,1%, Малта с 0,6%, Литва с 0,5%.

Отрицателните темпове на инфлация са изключително неудобни за ЕЦБ. Банкерите се стремят към ниво от малко под два процента като идеална стойност за икономиката. Но те пропускат да постигнат тази цел от години. За да се противопостави на пандемичната криза, ЕЦБ вече въведе обширни мерки на паричната политика. Предвид рязкото нарастване на броя на заразените и подновените строги ограничения в обществения живот в много страни от еврозоната, в четвъртък тя намекна за възможен допълнителен пакет за помощ през декември.